1-ви ноември – Ден на народните будители
Днес, 28.10.2016 год., по случай 1-ви ноември- Деня на народните будители, учениците от 8-ми клас Мария Сашова -в ролята на учителя,
Теодор Николаев – в ролята на Будителя, и учениците от 6-ти клас- в ролята на ученици, представиха пиесата „Будителят“
с ръководител Симона Петрова – учител група ЦДО.
Ученик и учителят по изобразително изкуство влизат в клас и часът започва.
Това е един по-различен час по изобразително изкуство. Учителят възлага задача на учениците да намерят онова нещо, което отразява тяхната представа за учител: предмет, растение , животно , явление , композиция… и да го нарисуват по двойки.
Но има едно условие: Ще работят по двойки. Единият ще държи ръката на другия и ще го води. По средата на картината се сменят и този, който води, стиска молива и започва да рисува, а другият го води. И не трябва да говорят, да си помагат с думи! Трябва сами да се досещат за идеята и намерението на другия.
През това време влиза Будителят-духът на народните будители , който ходи с фенер и свети. Свети с лъчите на родолюбието и жаждата за знания. Събужда спящите, подтиква към добри дела събудените, осветява пътя им към знанието и добротворството.който буди духа на хората, на учениците. Но… ще има ли „работа“ в нашето училище?
Зрителите с затаен дъх гледат пиесата и слушат актьорите.
А Какво нарисуваха учениците?На първия чин Марчело и Борислава. Те нарисуваха бял гълъб и обясниха рисунката си така:
Марчело: Ние нарисувахме гълъб. Както гълъбът лети нависоко, така и мислите и идеите на учителя са винаги на най-голяма висота.
Борислава:Гълъбът е чист и бял – като душата на учителя, който дори в нашето тежко време на беззаконие, кражби, корупция, си остава почтен, възвишен, благороден.
На втория чин Вито и Светли нарисуваха книга. Те оприличават учителя на книга.А какво означава тя за тях ?

Вито: На нашата картина ние изобразихме учителя като отворена книга. Книгата е дебела и пъстроцветна. В нея има много мъдрост, много опит.
Светли:Отвън книгата е с твърди корици, но разлистиш ли я веднъж, тя става за тебе най-сърдечният, най-добрият приятел. Хваща те за ръка и те повежда по целия свят. Добрият учител е като добрата книга – истините, на които ни учи, остават завинаги.
На третия чин Габриел и Иван нарисуваха слънце защото в техните представи учителят е:
Габриел: Нашата картина представлява слънце. За нас учителят е като слънцето. То огрява най-тъмните кътчета на нашия свят, както светлината, разпръсната от словото на учителя, огрява най- скритите, най- потайните страни от нашето съзнание. Слънцето е символ на топлина и обич – тази топлина и обич ни дава учителят.
Иван: Освен това в подредбата на Космоса слънцето има ролята на звезда – гореща, пламтяща звезда, около която гравитират стотици по-малки тела и греят със светлината, с която слънцето ги зарежда. Така и всеки учител създава цяла звездна система от своите ученици и родители, които го помнят за цял живот.
И още. Знаем, че слънцето свети за всички. Тази пословица изразява и същността на учителя: той пръска светлината на знанието и добротата си над всички ученици едновременно!
На четвъртия чин Тереза и Теменужка изразиха представата си за учителя чрез композиция.

Тереза: В нашата картина учителят е изобразен като поток. Потокът тече надолу, от висините на планините, които е обитавал. Слиза долу в полето. Там, на една полянка, растат зелени треви, цъфтят нежни цветя, които представляват учениците. Всяко стръкче чака живителната влага на знанието. Учителят е длъжен да стигне до всяка тревичка, до всяко цветче.
Теменужка: Над него във въздуха трептят пеперуди, които символизират красотата на неговото дело, пеят птици – символ на творческото начало на неговия труд. Горе, в небето, грее яркото слънце на знанието, от време на време поскривано за малко от облака на поредната образователна реформа. Потокът весело бълбука, вечно бодър, вечно пролетен и млад, една магия, която само учителската професия познава.
Духът на будителя се появява, за да заяви,че няма работа в ОУ „Васил Левски“ село Ракево. Тук всички ученици и учители са с бодър дух, осветлени от знание. „Скъпи ученици, при вас ме доведоха добрите ваши резултати, знанията ви, стремежът ви към нови, по-високи върхове. Да си призная, нямаше да ви се открия – но вие ме трогнахте с добрите думи, с чудесните символи, които нарисувахте, с отношението си към професията и личността на българския учител. Сполай ви!“
„При вас няма какво да правя – вие сте толкова събудени. Но вие така стоплихте сърцето ми, че на изпроводяк ще ви подаря искрица от моя възрожденски огън, разпален във фенера! Нека грее сърцата ви – вашите и на вашите учители, да ви води напред!“
Естествено и учителят е доволен от работата на учениците през часа и заслужено всички получават оценка „Отличен“.
Зрителите и те останаха доволни….. А всеки учител получи картичка по случай
Деня на народните будители



























